Ако трябва да посочим име на писател, чийто истории покоряват с неочаквания си край, то това безспорно ще бъде O' Хенри.
O`Хенри е литературният псевдоним на американския писател Уилям Сидни Портър, който си отива на днешната дата през далечната 1910 г. на 47-годишна възраст. Причина за преждевременната му смърт е цироза на черния дроб.
Приживе O`Хенри издава 10 сборника и над 600 къси разказа. Посмъртно са публикувани още три сборника. Под обектива на зоркото му око попада животът на обикновения човек в Ню Йорк. Из страниците му пулсират съдбите на полицаи, келнерки, фармацевти, чиновници и др. Обрисувани с кратки и лаконични щрихи, или с разточителни детайли, всички герои в тях винаги носят или откриват в сърцето си светлинката на човечността и съпричастието. Защото отразяват в себе си частица от образа на своя създател. Самият той, преди да се отдаде по-сериозно на перото, сменя различни професии – на фармацевт, чертожник, журналист, банков чиновник.
Някои от историите му ще ви разсмеят от сърце, други – ще ви натъжат и дори разплачат. Язвителното му перо, насочено срещу лъжата и фалша, се редува с нежната и притихнала мъдрост на копнежа по романтиката и доброто.
Ту мрачен, ту весел, ту ироничен, ту спокоен и смирен, O`Хенри ще ви спечели с житейските си прозрения, заложени в най-силните му шедьоври (каквото е "Даровете на влъхвите", например), разказващи за смисъла на любовта, порива към красивото и стойността на човешкия живот. Великолепните издания, които достигат до нас днес показват без съмнение – тази литература е вечна.
В памет на великия майстор на късия разказ подбрахме шепа мисли и послания от неговите незабравими истории:
„Никое приятелство не е случайност.“
„Животът се състои от сълзи, подсмърчане и усмивки, като преобладава подсмърчането.“
„Всички ние трябва да сме провокатори, лицемери и лъжци всеки ден от живота си. В противен случай социалната структура ще се срине за ден. Трябва да бъдем актьори в присъствието на други хора също както трябва да носим дрехи. За наше добро е.“
„Истинският приключенец тръгва без цел и сметки да посрещне и поздрави неизвестната си съдба.“
„Вдигни завесите, за да видя Ню Йорк. Не мога да се прибера у дома в тъмното.“
„Пиши, каквото харесваш. Друго правило няма.“
„Когато сме влюбени, думата „любов” е синоним на жертвоготовност и себеотрицание. Когато са влюбени съседите, които живеят в апартамента до нас, тази дума означава наглост и самохвалство.”
„Ако човек е преживял война, бедност и любов, значи животът му е пълен.“
„Глупаци има всякакви, но моля, не ставайте, докато не бъдете повикани поименно.“
„Навикът – това е силата, която държи света да не се разпадне на парчета. Макар да има и някаква глупава теория за гравитацията.“
„Ако мъжете знаеха как жените прекарват времето си, когато са сами, никога нямаше да се женят.“
„За жената всичко е по силите на мъжа, който тя боготвори.“
„Спомням си за добрите стари дни, когато бях просто фермер, а не агроном.“
„Съдбата те люшка от една посока в друга като коркова тапа в бутилката вино, отворена от келнер, на който не си дал бакшиш.”
„Не можем да си купим с пари и една минута време. В противен случай богатите щяха да живеят по-дълго.“
„Денят на благодарността е единственият ден, за който може да се каже, че е изцяло американски.“
„Любов, бизнес, семейство, патриотизъм, религия – това са само сенки на думи, когато човек гладува.“
„Парите са просто боклук в сравнение с истинската любов.”